Яйце по тролея, тръба по децата – шофьор реши да раздава възмездие
Грозна история от Плевен: тролей №237, линия 9, спирка „ Дружба “. Трябва да тръгне в 19:15, само че идва 4 минути по-рано — и внезапно градският превоз се трансформира в съд, арбитър и реализатор в едно лице.
Цветелина Габровска разказва случката по този начин:
" Контрольорката и водачът очевидно бяха ядосани, тъй като по техни думи група деца бяха хвърлили камък по стъклото на тролея. Контрольорката стартира да сипе обиди думи по децата, наричаше ги " изроди ", а водачът псуваше като каруцар. По едно време водачът взе една метла с железна ръкохватка и една кофа с вода да мие стъклото, тъй като се оказа, че не е било камък, а яйце! Ноооо... в този миг контрольорката му сподели, че " ония изроди " излизат от магазина и да върви да ги бие. Той остави кофата с водата и се затича към децата с металната тръба.
Децата надлежно като го видяха, се разбягаха. В този миг други 3 деца тичаха да заловен тролея и отнесоха те ударите с металната тръба. Шофьорът удари с такава мощ едното дете през гърба, че тръбата се счупи на две. Момченцата бяха на възраст 13-15г. и бяха доста изплашени, качиха се в тролея, тъй като си мислеха, че това е някакъв вманиачен човек, който бие децата. Той потегли след тях и стартира да ги гони в тролея.
Намесих се и споделих, че това не са тези деца, които той търси, и че те нямат нищо общо с това, което е станало с тролея. Шофьорът стартира да крещи да слизат незабавно, че ще ги пребие. Попитах го за какво тези деца би трябвало да слизат, като не са отговорни, само че той беше безапелационен, че тия " изроди " би трябвало да слязат от тролея и че няма да ги вози. Децата слезнаха, той потегли. Между двете спирки една кола му свиркаше да спре, само че той не спря. Когато стигнахме идната спирка, се качи един мъж, който стартира да се кара с водача и го попита по кое време ще спре да бие децата. За страдание очевидно не се случваше за първи път. Шофьорът стартира да рови нещо, мъжът сподели да не му вади ножчета. Караха се, най-после мъжът слезе, а водачът потегли с доста цветущи псувни и наречия. Та... в случай че родителите на потърпевшите деца решат да търсят отговорност за дейностите на водача и контрольорката, съм отсреща! ", написа дамата във Фейсбук.
Никой не се учудва, че в мненията под поста се появиха гневни поддръжници на бияча. Няколко типични аргумента, в духа на „ домашният педагог “:
„ Добре ги е ошамарил — очевидно у дома не са ги възпитали. “
„ Улицата от време на време дава уроци, когато родителите не са си свършили работата. “
„ Нормално е при напрежението – водачът е човек, и той може да си изпусне нервите. “
Тези мнения са скъп взор в груповия ни мозък: в случай че децата са „ неприятни “, то е целесъобразно възрастните да бият — и в случай че виновността е нечия, то неизбежно е нечии „ законни “ ръце да я оправят. Ако се чудите по какъв начин стигнахме тук - ето го в резюме: малко правораздаване, доста оправдания и огромна доза „ мъжка взаимност “ с насилието.
Никой, безусловно никой, няма право да удря дете. Дори „ за образование “. Ако има очевидци - те са тези, които би трябвало да оказват помощ на потърпевшите и да предадат случая на институциите, не да приветстват насилието. Агресията на обществено място от чиновник на градския превоз е освен морално неправилна - тя е евентуално престъпно действие и би трябвало да има последствия.
Цветелина написа:
„ Според мен водачът беше меко казано несъответстващ. Контрольорката се вживяваше в ролята на съдник. “
Това е изречение, което заслужава да бъде записано в учебник по публични реакции: когато здравият разсъдък се отклони, се появяват „ съдници “ — хора, които вземат решение кой да бъде осъден и по какъв начин. Това решение нормално е бързо, жестоко и без доказателство.
Няколко неуместни въпроса към тези, които приветстват тръбата:
Защо някой, който възмущават хулиганските прояви, счита, че отговорът е да се стъпчат правата на почтени деца?
Къде са родителите на тези деца, които са хвърлили яйцето - и за какво експанзията на публичното лице замества търсенето на тяхната отговорност?
Ако „ възпитанието “ се постанова от чиновници с тръби, какво обръщение изпращаме на децата — че насилието е естествен инструмент за решение на спорове?
Когато някой предложи идващия пътпровинили се „ да се научат на ред “, дано се запита дали този урок не излиза прекомерно скъпо - със счупени тръби, подплашени деца и публично примирие с насилието. Защото нито яйцето, нито тръбата оправдават насилието.
Не съумях да фотографирам водача, само че снимах контрольорката Снимка: Цветелина Габровска
Цветелина Габровска разказва случката по този начин:
" Контрольорката и водачът очевидно бяха ядосани, тъй като по техни думи група деца бяха хвърлили камък по стъклото на тролея. Контрольорката стартира да сипе обиди думи по децата, наричаше ги " изроди ", а водачът псуваше като каруцар. По едно време водачът взе една метла с железна ръкохватка и една кофа с вода да мие стъклото, тъй като се оказа, че не е било камък, а яйце! Ноооо... в този миг контрольорката му сподели, че " ония изроди " излизат от магазина и да върви да ги бие. Той остави кофата с водата и се затича към децата с металната тръба.
Децата надлежно като го видяха, се разбягаха. В този миг други 3 деца тичаха да заловен тролея и отнесоха те ударите с металната тръба. Шофьорът удари с такава мощ едното дете през гърба, че тръбата се счупи на две. Момченцата бяха на възраст 13-15г. и бяха доста изплашени, качиха се в тролея, тъй като си мислеха, че това е някакъв вманиачен човек, който бие децата. Той потегли след тях и стартира да ги гони в тролея.
Намесих се и споделих, че това не са тези деца, които той търси, и че те нямат нищо общо с това, което е станало с тролея. Шофьорът стартира да крещи да слизат незабавно, че ще ги пребие. Попитах го за какво тези деца би трябвало да слизат, като не са отговорни, само че той беше безапелационен, че тия " изроди " би трябвало да слязат от тролея и че няма да ги вози. Децата слезнаха, той потегли. Между двете спирки една кола му свиркаше да спре, само че той не спря. Когато стигнахме идната спирка, се качи един мъж, който стартира да се кара с водача и го попита по кое време ще спре да бие децата. За страдание очевидно не се случваше за първи път. Шофьорът стартира да рови нещо, мъжът сподели да не му вади ножчета. Караха се, най-после мъжът слезе, а водачът потегли с доста цветущи псувни и наречия. Та... в случай че родителите на потърпевшите деца решат да търсят отговорност за дейностите на водача и контрольорката, съм отсреща! ", написа дамата във Фейсбук.
Никой не се учудва, че в мненията под поста се появиха гневни поддръжници на бияча. Няколко типични аргумента, в духа на „ домашният педагог “:
„ Добре ги е ошамарил — очевидно у дома не са ги възпитали. “
„ Улицата от време на време дава уроци, когато родителите не са си свършили работата. “
„ Нормално е при напрежението – водачът е човек, и той може да си изпусне нервите. “
Тези мнения са скъп взор в груповия ни мозък: в случай че децата са „ неприятни “, то е целесъобразно възрастните да бият — и в случай че виновността е нечия, то неизбежно е нечии „ законни “ ръце да я оправят. Ако се чудите по какъв начин стигнахме тук - ето го в резюме: малко правораздаване, доста оправдания и огромна доза „ мъжка взаимност “ с насилието.
Никой, безусловно никой, няма право да удря дете. Дори „ за образование “. Ако има очевидци - те са тези, които би трябвало да оказват помощ на потърпевшите и да предадат случая на институциите, не да приветстват насилието. Агресията на обществено място от чиновник на градския превоз е освен морално неправилна - тя е евентуално престъпно действие и би трябвало да има последствия.
Цветелина написа:
„ Според мен водачът беше меко казано несъответстващ. Контрольорката се вживяваше в ролята на съдник. “
Това е изречение, което заслужава да бъде записано в учебник по публични реакции: когато здравият разсъдък се отклони, се появяват „ съдници “ — хора, които вземат решение кой да бъде осъден и по какъв начин. Това решение нормално е бързо, жестоко и без доказателство.
Няколко неуместни въпроса към тези, които приветстват тръбата:
Защо някой, който възмущават хулиганските прояви, счита, че отговорът е да се стъпчат правата на почтени деца?
Къде са родителите на тези деца, които са хвърлили яйцето - и за какво експанзията на публичното лице замества търсенето на тяхната отговорност?
Ако „ възпитанието “ се постанова от чиновници с тръби, какво обръщение изпращаме на децата — че насилието е естествен инструмент за решение на спорове?
Когато някой предложи идващия пътпровинили се „ да се научат на ред “, дано се запита дали този урок не излиза прекомерно скъпо - със счупени тръби, подплашени деца и публично примирие с насилието. Защото нито яйцето, нито тръбата оправдават насилието.
Не съумях да фотографирам водача, само че снимах контрольорката Снимка: Цветелина Габровска
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ